« Обратно към Статии Он клиник

Доброкачествената простатна хиперплазия, ДПХ, е доста разпространено заболяване сред мъжете, чиято честота е възрастово зависима. Наблюдава се при 20% от мъжете между 41-50 години, до 90% от тях над 80 години. Тя представлява увеличение на простатата, съпроводено с различни по характер и интензивност уринарни смущения. Няма точно определени фактори, установени от науката, които я предизвикват, въпреки, че е установена наследственост, предавана чрез неполовите хромозоми. Проблемите с простатата могат да увредят сексуалните възможности на мъжа.

Простатната жлеза е разделена анатомично на няколко зони на тъканен строеж. ДПХ се развива от т.нар. преходна зона. Типът на хиперплазията може да бъде променлив по състав - различни процентни съотношения между увеличение на жлезистите или гладко-мускулните елементи. Наблюдават се дори съчетания с рак на простатата, което предполага сериозна оценка на всеки конкретен случай от специалист. Увеличението на жлезата може да е асиметрично, тя може да расте към пикочния мехур и да предизвиква различни по характер и сила симптоми.

Симптомите са от 2 големи вида:

• Обструктивни (затруднено уриниране), т.е. въздействащи върху струята – трудно започване на уринирането, намалена сила и калибър на струята, раздвояване, повторно уриниране до 2 часа, напъване за уриниране, накапване след уриниране.
• Иритативни (на раздразване) – нетърпящи отлагане чести позиви,  нощни ставания за уриниране.

Разработени са различни скали и оценъчни системи, които да класифицират тежестта на оплакванията и да насочат лечението към подходящите мероприятия.

За диагностицирането на ДПХ се прилагат допълнителни инструментални методи:

• Ехография, даваща възможност да се измери жлезата, нейната структура, посоката на разрастване, обема й, въздействието върху мехура и евентуално наличието на остатъчна урина.
• Количеството остатъчна урина след акта на уриниране е функционален показател, показващ  възможностите на пикочния мехур да изтласка урината. Първоначално той компенсира затрудненията в уринирането чрез мускулна хипертрофия и по-силно съкращение като така преодолява затруднението при уриниране, но постепенно декомпенсира и се повишава количеството на остатъчната урина.
• Цистоскопията е оптично изследване, което често допълва клиничната преценка и е необходимо при решение за евентуална оперативна интервенция.
• Компютърен томограф и ядрено-магнитен резонанс са високо-технологични изследвания използвани за диференциално-диагностични проблеми.
• Простатно-специфичният антиген, ПСА, е белтък - туморен маркер, който съвременната урология използва за преценка на обема на простатната жлеза и диференциална диагноза с рак на простатата, както и за проследяване на резултата от лечението при втория. Той трябва да бъде интерпретиран внимателно, тъй като само абсолютната му стойност не е много информативна.

Лечение:

• Медикаментозно –  медикаменти, с различно действие, в единична комбинация или като комбинирана терапия.
• В леки форми – растителни препарати, съдържащи естествени алфа-блокери.
• Алфа-блокери – голяма група препарати, повлияващи ефективно и бързо обструктивните оплаквания, не спиращи растежа на простатата, оказват влияние върху самата простата, шийката на пикочния мехур и мускулатурата на мехура.
• 5-алфа редуктазни инхибитори – влияят върху местният метаболизъм на тестостерона, спират или намаляват растежа на простатната тъкан, не повлияват кръвното налягане и могат да се прилагат при съдово лабилни пациенти, както и в комбинация с алфа блокери.
• Оперативни методи – отворени и трансуретрални операции, съществуват много описани и прилагащи се техники, които отстраняват простатата частично или напълно. Те се коментират при всеки случай отделно в зависимост от конкретната патология.
• Минимално инвазивни техники – това са модерни методи за лечение, от тях с най-добри показатели са лазерните техники – специални нискоинтезивни лазери, които повлияват процесите в дълбочина, безболезни са и с добър ефект.